Перуката – мода или необходимост

Експериментите с перуки са безброй. Те са винаги добро решение за добрата ви визия

Луи ХIVПеруката е аксесоар, който покрива главата, като може да е изработена от естествена или изкуствена коса. Най-вече се употребява като моден елемент към прическа, за да се скрие плешивост или частична загуба на коса. Често използването на перуки е свързано с религиозна практика. Някои от използваните материали за изработка на перуки са вълна, конски косми, як и биволски косми и пера.

Факти за този моден аксесоар намираме още от Древен Египет. Египтяните бръснели главите си, защото косата много трудно се поддържала в горещото време и в пустинните райони. Но тъй като плешива глава не се считала за красива, египтяните използвали перуки. Популярно било всички да бръснат главите си и да носят перуки, но за да се разграничават според класата си, се носели различни перуки. Нисшите класи използвали модели, изработени от изкуствени материали, докато висшата класа – от естествен косъм, вълна, влакна от палмови листа и дори от сребро.

В Древна Гърция и Рим косата се смятала за нещо свещено и естествената коса и нейната поддръжка били на почит сред обществото. Но това не попречило на хората да използват перуки като метод за прикриване на плешивост. Има данни, че дори великият пълководец от Картаген – Ханибал, е имал две перуки – едната за красота, а другата като маска в битка. Юлий Цезар използвал перука и лавров венец, за да прикрие плешивостта си. Когато християнството било прието за законна религия в Рим през 313 г., Църквата започнала да критикува носенето на перуки и ги обявила за по-голям грях дори от прелюбодеянието.

В Средновековието Църквата продължила своето отрицание към перуките, като ги свързвала с дявола. Затова препоръчвала жените да носят косите си покрити и така модата на перуките отшумяла. Но в Късното Средновековие носенето им отново зачестява. Личен пример за това е Хенри III от Франция, който използвал перуки, за да прикрие неравности по главата. По времето на кралица Елизабет перуките отново били част от гардероба както на жените, така и на мъжете.

Средновековие и перуки

През 17. век, пуританският парламент възразил срещу носенето на перуки, като църквата не позволила на никого с перука да влиза в храмовете. Но това не намалило популярността на перуките. Известен със своя вкус към изкуството бил френският крал Луи XIV, който носел перуки, когато започнал да оплешивява още на 35-годишна възраст. А в знак на солидарност към него всичките му придворни използвали жълти перуки.

Управлението на Мария Антоанета е може би периодът на висшата мода в перуките с техните грандомански форми и богати украси.

През 18. век мъжките перуки били напудрени, за да им се придаде онзи отличителен бял цвят. Жените не носели перуки, но тяхната прическа се допълвала от изкуствена коса или други допълнителни материали. Те главно напудряли косите си в синьо-сиво. Пудрата била направена от фино смляно нишесте, ароматизирано с портокал, лавандула или корен от перуника. Пудрата можела да бъде също във виолетово, синьо, розово или жълто, но най-често се използвала в цвят мръсно бяло.

Напудрените перуки за мъжете и удълженията при жените били важна част от външния вид и тяхната употреба продължава почти до края на 18. век, но тъй като били доста неудобни, започнала направата на естествено бели перуки, изработени от конски косми, които позволявали ежедневното им носене в двора.

Жените във френския двор на Версай от средата до края на 18. век носели големи, сложни и често тематични перуки. Тези изкуствени огромни кокове често били много тежки поради многото помади, прахове и други орнаменти. В края на 18. век тези прически (заедно с много други удоволствия от дворцовия живот) станали символ на упадъка на френската аристокрация и по тази причина бързо излезли от мода с началото на Френската революция през 1789 г. Имало недоволство, тъй като употребата на брашно за напудряне на перуките причинила недостиг на хляб. Не случайно с Френската революция се поставя краят на използването на перуки, тъй като те основно се свързвали със злините, причинени от аристокрацията.

Мъжки перуки

Смъртта на Луи XIV през 1715 г. довела до носенето на не толкова екстравагантни перуки и модата се ориентирала към по-традиционни форми. Започнали експерименти за вплитане на изкуствени материали в естествената коса, които през годините са се запазили и сега са развити в една отделна индустрия на удълженията за коса.

До 1760 г. повечето мъже носели своята естествена коса, но през 1765 г. притеснените перукери в Лондон изискали от краля да направи носенето на перуки от мъжете задължително по закон. Тази традиция оцеляла в няколко правни системи. Перуките били ежедневно носени в различни страни от Британската общност. До 1823 г. епископи от Английската църква и тези от Ирландия носели церемониални перуки. Перуки били използвани и от длъжностни лица като адвокати и съдии.

Носенето на перуки като символ на социален статус до голяма степен било отхвърлено в новосъздадените САЩ и във Франция в началото на 19. век. Първият президент на САЩ – Джордж Вашингтон, никога не носел перука. Неговата коса била навита и прибрана на опашка.

През 1915 г. фризьорът Карита имал поръчка да направи перуки за модно ревю на Givenchy и така те започнали да се появяват отново, защото било лесно да се промени една прическа, без да се налага отрязване или боядисване на косата. В края на 19. и началото на 20. век фризьори от Англия и Франция развили един съвършено нов бизнес, като правели частични перуки или малки кокове, които лесно да се вградят в прическата. Използването им не отшумяло дори през 10-те и 20-те години на 19. Век, когато на мода били късите фризури.

През 1960 г. бил изработен нов вид синтетична перука с помощта на модакрилни влакна, която правили перуките по-евтини и достъпни. Рийд-Мередит е пионер в продажбите на тези видове перуки.

Редица известни личности, включително Дона Самър, Доли Партън, Сия Фърлър, Кейти Пери, Мелани Мартинез, Лейди Гага, Даяна Рос, Тина Търнър, Ракел Уелч са известни с използването на перуки. Шер е една музикална икона пример за носенето на перуки по различни поводи и случаи. Тя се преобразява от блондинка до чернокоса амазонка, експериментира с прави или къдрави визии. Перуките често са удобен инструмент за шеметна промяна на външността и затова се използват за сценични изяви. В последно време те се налагат и за купони и тематични партита.

Перуки МагамаПоради забързаното ежедневие, работата и ежедневния стрес много хора страдат от косопад или имат заболявания на скалпа, които определят преждевременното окапване на косата. Перуките са предпочитано решение за подобряване на външния вид и запазване на самочувствието както на жените, така и на мъжете. Често пациенти с онкологични заболявания прибягват до използването на перуки, за да прикрият последиците от заболяването и за естественото продължаване на тяхното ежедневие.

Като цяло перуките се делят на две основни групи – от естествен косъм и от изкуствен косъм. Естествените перуки са направени изцяло от натурална (човешка) коса. Те могат да се изработват индивидуално, като се взема размер на главата и се избира подходяща подложка (фина тъкан, която не дразни скалпа). Този вид перука подлежи на оцветяване и третиране с преса или сешоар. Все пак честата топлинна обработка не е за препоръчване, защото тя е предпоставка за по-бързо амортизиране на перуките. За тях е важно да се знае, че е необходима специална поддръжка с продукти, които запазват добрия вид на косъма и придават допълнителен блясък. Най-добре е поддръжката да се прави от перукер. Перуките от естествен косъм са доста скъпи и затова правилната поддръжка е от изключителна важност, ако искате да я запазите за по-дълго време.

Друг доста по-евтин вариант са перуките от изкуствен косъм. Най-често те се изработват от синтетични влакна, които са достатъчно тънки и гъвкави, за да наподобяват максимално естествената коса. Те обаче не подлежат на боядисване или топлинна обработка, което ще ги съсипе. Такъв вид перуки могат да се носят както в ежедневието, така и за различни партита.

Избор перуки МагамаКато дължини и при двата модела има голямо разнообразие – къси, средно дълги и много дълги. Те могат да бъдат прави, леко начупени или къдрави. А разнообразието от цветове е огромно – от бялорусо през меднозлатисто до цвят кафе. При изкуствените перуки често срещани са екстремните цветове, които по-трудно се постигат на естествен косъм. Затова на партита, когато искате щура визия, може да се появите с перука в зелено, тюркоаз, бебешкорозово или огненочервено, което не изключва и преливка между всички тези цветове. При изкуствените перуки може да видим много дълги перуки или изключително къдрави афровизии, които са доста необичайни в ежедневието ни.

Ако ви предстои специално парти или гала вечеря и искате да сте център на вниманието, може да заложите на екстравагантна перука, с която ще смаете всички, както и да спестите време при фризьора. Ако се нуждаете от повече обем или дължина на вашата прическа, може да използвате частична перука, с която успешно може постигнете желаната дължина и обем, без никой да забележи допълнителния елемент във вашата коса.

Деси МагамаМоже би често се чудите как ли ще изглеждате с прическа с бретон. Рискът от това да си отрежете косата и след това да не се харесате, е огромен. Но с новите възможности, които ви предлага пазарът, лесно може да изпробвате нова визия с бретон. Подобно на перуките бретоните могат да са изработени от естествен косъм или изкуствен материал, както и да изберете цвета, който съвпада с вашата коса. Който и модел да предпочетете, бъдете сигурни, че ще сте различни с новата си визия.

За модерните мъжете е от особена важност да изглеждат добре и това все по-често се забелязва в поддръжката на външния им вид. За съжаление, при много от тях поради хормонален дисбаланс или стрес започва оредяване на косата още в ранна възраст – около 30. Това определено причинява дискомфорт на младите господа, но за всеки проблем има решение. Перуките за мъже (тупета) са идеално решение. Те прикриват плешивите зони и се закрепват здраво, което гарантира на активния мъж, че дори на тренировка по плуване ще е с прическата, която иска, без притеснение за разлепване или падане.

Има обаче хора с тежки заболявания на скалпа, на които не се препоръчва носенето на перука. По време на тяхното лечение на кожата на главата не е добре да се оказва какъвто и да е натиск или допир с материи, които могат да засилят раздразнението на скалпа.

Използвани са и материали от Уикипедия

Tags: , , , , , , ,