През погледа на големите европейски художници

Какви са основните линии на моделиране на косата, характерни за два специфични периода от миналото и намерили естествено отражение в изкуството

РЕНЕСАНСЪТ

ЛеонардоТова е период между 1400 г. и 1600 г., който се определя като раждане на Модерността. Телата и лицата на жените вече не били толкова закрити, колкото по време на Средновековието. Поривът на хуманизма допълвал картината с акцент към индивидуалността и красотата. Това е било видно и в прическите от тази епоха, отбелязани от тогавашните „фотографи“ – големите художници на Европа. Ренесансовият стил се характеризирал със значително засилване на декоративните елементи в прическата и висока степен на сложност. От друга страна обаче прическите на жените, които не били от кралското съсловие, били по-прости, но сродни с тенденциите във висшето съсловие.

В Италия Леонардо да Винчи и Сандро Ботичели рисували жените с вързана коса с диадема от текстил или камъни. Характерен начин на връзване на косата по време на Ренесанса било сплитането й в обемни форми и качването й горе над темето. Бретонът не бил популярен, тъй като по това време голямото открито чело било основен критерий за красота. Понякога се оформяли рогчета над главата, а прическата често била покрита с различни видове текстилно було. Пример за този вид прическа има в творбата на един от тримата Велики фламандски художници – Рогир ван дер Вейден, и неговия „Портрет на дама“ (1460 г.). По-богатите дами също покривали прическите си с мрежички или текстилно було, но те били с повече украса или инкрустирани със златни, сребърни и полускъпоценни елементи. Макар и рядко зад диадемата, която цели откриване на челото и допълнителна декорация, косата можело да не е прибрана на кок, а да пада в конска опашка. Повечето от прическите на дами от Ренесанса били в рижави, светлокестеняви или руси тонове. Неслучайно картините на Ботичели и Аньоло Бронзино показват дами с руса или светла коса.

Густав КлимтКъм средата на Ренесанса кокът зад диадемата станал по-малък, а прическите с пусната коса били все по-популярни. Много характерни за този период били буклите или по-романтичните вълни. Такива можем да видим в много от творбите на възпитаника на Флоренската школа – Сандро Ботичели („Минерва – опитомяване на Кентавъра“, „Венера и Марс“ „Госпожа Божествена лилия“ и др). „Мадона на поляната“ от Рафаелo пък разкрива начина, по който жените връзват косите си по онова време.

Ерата на кралица Елизабет в Англия довела до голямо внимание върху прическите как­то на мъжете, така и на жените. Идеалът за красота по времето на нейното управление – от 1538 г. до 1603 г. – следвал нейния стил на „непорочната дева“, който изисквал бяло, чисто лице и червени устни. Прическата обаче далеч не била скромна, а напротив. Хората от висшата класа на обществото и от двата пола имали много сложни прически, а някои ползвали и перуки. Цветът на косата на Елизабет бил естествено червен, затова той заедно с русото оставали на челно място в класацията за най-модерен цвят. Жените, които си нямали такива коси, обикновено ги изсветлявали с различни билки и подправки като шафран, жълтениче и семена от кимион. Косите на дамите от висшето общество били сложно сплетени и прибрани над темето. В тях обикновено се втъкавали различни орнаменти или върху тях се слагали различни видове було. Обикновено косата по времето на кралица Елизабет се прибирала с метални диадеми във формата на сърце.

АР НУВО

МагамаАлфонс Мария Муха (1860–1939) е авторът, увековечил тенденциите в прическите, популярни в началото на миналия век. Един от най-важните представители на стила ар нуво рисувал романтично падащи едри дълги къдрици или прибрани къдрави коси с много цветя, втъкани в прическата. Друг път залагал на много нежни светли коси, лежерно прибрани в горната част на главата, с леки меланхолични къдрици. Алфонс Муха бил и един от художниците, които правели и постери. Декоративните му панели показвали нежни прически с къдрави коси, които присъствали и в картините му. Серията „Времената на деня“ (1899) показва светли къдрави коси, леко пригладени назад. „Четирите скъпоценни камъни“ от 1900 г. пък показва прекрасни червеникави прибрани коси в различна посока и с вплетени декорации. Друга линия в творчеството на Алфонс Муха е изобразяването на изключително дълги пуснати коси. Сериите „Сезоните“ (1896) и „Четирите изкуства“ (1898) предлагат друга визия за женската коса, макар и тя да е доста непрактична.

МагамаГустав Климт (1862–1918) е един от най-добрите художници на Европа, работещ в стила ар нуво (от фр. ново изкуство), който се характеризирал с флорални мотиви и плоска перспектива. Климт обаче не се развивал само в тази насока. Той правил и реалистични портрети и пейзажи и силно стилизирано, графично изкуство. Той е известен с предизвикателните изображения на голи жени като „Юдит I”, „Aдам и Ева“, „Даная“ и др. Картините му разкриват свят от различни индивидуалности и, разбира се, различни коси. Много от картините му са с дълги, обемни коси, прави или къдрави, разделени на път. Друга тенденция в работата на австрийския художник разкрива по-къси и по-практични прически със силно къдрави коси. „Юдит I” и „Портрет на Адел Блох“ показват гъсти и тъмни къси прически.

Tags: , , , , , ,